Двадесет и първи век, двайсет години Мерилин Менсън. Някои от нас израствахме заедно с музиката им, на други тепърва им предстои да го направят. Въпреки всички негативни коментари и някои разочарования през годините, на истинските фенове не им е нужно да четат чужди мнения, защото всеки от нас знае дълбоко в сърцето си какво истински сме получили от групата. Дали животът ни щеше да бъде същият без Мерилин Менсън? Не.
I’m not really dead but I really needed someone to save me

Всеки търси някакъв авторитет, идол ако щете, с когото да се съпоставя, оприличава и на когото да подражава. За някои това например са Мадона, Бритни, Бекъм, някоя фолк певица или рап звезда... А за други- е, ние просто сме избрали „тъмната страна”. Избрали индивидуализма и самоосъзнаването пред следването на слепи стереотипи и живот, неизискващ особена мисъл. И макар последствията за нас да не са леки, ние знаем, че има цена, която трябва да платим, казвайки на целия свят „Майната ти- ние избираме да бъдем себе си, а не да съществуваме в страх”.
И нека ви кажа нещо- хората не се променят. Те си остават завинаги това, което са, макар през времето само да показват различни нюанси от личността си. Някой просто се опитва да бъде някой друг, но всъщност не му идва отвътре и това не го променя, тъй като си остава същият човек, който просто играе пиеса. Важното обаче е никога да не забравяме кои сме, защото това е нашата истинска смърт- да забравиш себе си, нещата, които си направил, през които си преминал, и да се оставиш на другите да те претопят в скучния си монотонен свят.
Well, say that we don’t believe
Ние- децата апокалипси- показваме среден пръст на всички неща, които ни карат да се чувстваме зле и да бъдем част от нещо, което не харесваме. Не си мислете, че животът ни е игра- не, той е филм-самоубийство на забавен кадър и в края му ние винаги знаем, че той е имал смисъл. Че сме били от значение. Защото това, че си нужен, не значи, че си от значение.
Шок-рокерът Marilyn Manson е приел да участва с роля в последния видеоклип на рок бандата от Бруней D'HASK към песента "Tempat Ku". Както личи от имената, музикантите пеят на родния си (малайзийски) език, поради което текстът на парчето ще убегне на повечето ни читатели, но пък картините пресъздават достатъчно ясна история :-)
<iframe width="560" height="349" src="https://www.youtube.com/embed/bzK_t1q8dL4" frameborder="0" allowfullscreen></iframe>